Накратко за организацията
Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) е организация в обществена полза, основана през 2003 г. Тя работи за увеличаване на гражданското участие в управлението, ограничаване на влиянието на парите в политиката и за осигуряване на честен изборен процес. Мисията на ИРПС включва разработването и прилагането на механизми за отчетност на публичните институции и граждански контрол върху дейността им. ИРПС си поставя за цел да работи за развитие на гражданската култура и да проучва и огласява процесите в публичната среда.
Повече от 10 години организацията работи в сферата на независимото наблюдение на изборния процес в България и развива мрежа от доброволци – независими наблюдатели в страната и чужбина. ИРПС поставя фокус върху защитата на избирателните права на гражданите и посочването на рисковете от порочни практики пред изборния процес. С анализите и изследванията организацията подкрепя и експертния дебат за подобряване на изборните правила и процедури.
В какво се състои инициативата
Анализите на изборните резултати са част от цялостната дейност по проследяване на изборния процес. Традиционно ИРПС работи с данните, публикувани от ЦИК, за да обясни тенденциите по отношение на избирателната активност, употребата на преференции от избирателите, разликите в поведението на избирателите по места, работата на секционните комисии и т.н. Тези изследвания позволяват идентифицирането на успешни практики и проблеми и целят адресирането на последните, чрез дебати сред обществото и отговорните институции.
Пример за такъв ключов анализ е проверката на данните от изборите за Европейски парламент през 2019 г. На евровота тогава в 3 000 секции в страната се гласуваше машинно. Изследване на ИРПС показа, че в близо 40% от тях (или 1 139 секции) преференциите на хората, подали гласа си с машина, не са отчетени коректно. В тези случаи ставаше въпрос за три типа пропуски:
- Пълно непренасяне на преференции от машинно гласуване в окончателния протокол;
- Частични пропуски при пренасянето от машинно гласуване в окончателния протокол;
- Технически грешки.
За да разсее всяко съмнение по отношение на достоверността на публикуваната информация, екипът на ИРПС представи и пълен списък на секциите, в които бяха установени разминавания след съпоставянето на официалните данни – от машинните и от окончателните секционни протоколи. Така всеки заинтересован може сам да извърши своя проверка.
ИРПС показа, че големият проблем в отчитането на резултатите се дължеше на поредица от пропуски от страна на Централната избирателна комисия (ЦИК), която отговаря за администрирането на процеса. Именно ЦИК изготвя изборните протоколи за всеки вид избори, които в края на изборния ден се попълват от членовете на секционните избирателни комисии.
По време на европейските избори 2019 г. в секциите с машинно гласуване имаше протоколи, в които общият брой действителни гласове се разделяха на:
- получени от гласуването с машина;
- получени от гласуването с хартиени бюлетини.
В частта на протокола за разпределение на гласовете по партии, коалиции и инициативни комитети, както и за конкретните кандидати, не беше предвидено същото разделение (гласове от машини и гласове от хартиени бюлетини). За да бъдат отразени резултатите, се налагаше предварително сумиране на данните от страна на секционните комисии. Точно тази особеност създаде предпоставки за технически грешки и пропуски при пресмятането и пренасянето на данните от изборната администрация.
В допълнение, ЦИК приема методическите указания за работата на секционните комисии. Проучването на ИРПС показа, че през 2019 г. това се е случило в края на кампанията – на 20-и май вечерта (решението за приемане на методически указания относно машинното гласуване е публикувано в 20:38 ч.), само дни преди изборния ден на 26-и май. По това време обаче, много от обученията на секционните избирателни комисии вече бяха преминали и на практика те не се проведоха по издадените от ЦИК методически указания за работа с машините.
Комбинацията от числовите данни, заедно с документалното проучване, показва че проблемите при отчитането на вота през 2019 г. са резултат от поредица от човешки и институционални грешки – при администрирането на процеса по обучение и комуникацията от страна на ЦИК и РИК със секционните комисии, както и при калкулирането на резултатите в края на изборния ден.
Постигнатият напредък
Анализите на ИРПС по темата и огромният публичен интерес, който възниква вследствие, доведоха до:
- Институционално признание за сериозен проблем при отчитането на вота.
- Предприемане на действия за промяна в изборните протоколи – в по-дългосрочен план и в резултат от публичния натиск тогава все пак бяха предприети действия за промяна на изборните протоколи. На по-късен етап законодателят призна финалния протокол от машината за официален. Така пренасянето и сумирането на данни от секционните комисии беше преустановено. Това значително улесни отчитането на вота и минимизира грешките по време на серията от избори през 2021 г. и 2022 г., когато се използваха машини.
Този пример ясно показва, че употребата на числови данни в контекст, с подкрепата на проучване на документи и натрупана експертиза, могат да доведат до цялостен разказ за даден проблем. По-пълната картина дава възможност за обяснение на причините за получените пропуски и предлагането на решения за тях. Така, на базата на своя анализ и сериозната обществена подкрепа през 2019 г., ИРПС проведе застъпническа кампания за последвалото значително по-успешно прилагане на машинното гласуване у нас.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Институт за развитие на публичната среда и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.